Заглъхне в меланхолия
766
0
0
Крача по пътеката от времето похабена,
от смразяващата пустош така заобиколена.
Мрачни мисли пръскат като порой,
удрящи силно повърхността без покой.
Депресията тихомълком пригърмява,
на таз душа крехка стените разрушава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Попов Всички права запазени
