Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.

Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.

Главата си люлея в някакво безвремие,

подгизнало от спомени и скреж. И сняг.

Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз

търкулвам се по тънкия му славен пик.

Сърцето си усещам жадно за Отровата.

Оголвам си аорта, не градя стени.

Изстивам от тъга в очакване на съмване.

Но трудно е въртенето на свят замрял.

И клетата зора не може да се пъхне във

отвъдния ми храм от тиха жал...