Заглъхване
Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз
търкулвам се по тънкия му славен пик.
Сърцето си усещам жадно за Отровата.
Оголвам си аорта, не градя стени.
Изстивам от тъга в очакване на съмване.
Но трудно е въртенето на свят замрял.
И клетата зора не може да се пъхне във
отвъдния ми храм от тиха жал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
