Подножието на смълчаните прегръдки
белее в заскрежена пелена...
Сивее си небето върху него,
с изстинали очи в една жена.
Безропотно очаква тишината
прегръдката на нечии ръце.
Подножието може да те чака.
Жената в сивотата... вече не.
© Мария Божкова Все права защищены