Загуба

Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...

Аз -
че пак не мога в тебе да се сгуша, слея

и в мириса ти, да потъна и притихна...
Морето -
че стъпките ти боси... не намира,
и не може да подгони...
Когато теб те няма...
Аз ще страдам... и ще вия!
От болка, и на две ще се превия...
Защото дни загубих ценни...
във лутане и в грижи дребни,
когато... можех да съм с теб!
Със теб,
да гоним заедно нии ветровете бурни!
Със теб да бродим и изкачваме
пътеки лунни!
Със тебе,
изгрева от Изток да посрещам
и залеза на Запад да изпращам!
Със ТЕБ!
....и само с теб!
Когато теб те няма...
Aз Океана ще изплача...
че не успях навреме да ти кажа,
как за мен си всичко!
Как без теб не мога!
Как въздуха не стига!
Как съня не идва,
и как в сълзите си...
сама се давя!!
Когато теб те няма...
Когато теб те няма...
Kак да ти разкажа...
че, дори...
и цялата вселена да е пълна...
Аз пак ще съм унила и самотна птица,
загубена в безкрайността...
Зареяна във хоризонта мрачен,
на чужда палуба приседнала
без дъх и всякаква надежда...
Във всеки и във всичко,
аз теб ще виждам!
Във всяка сянка,
твоята душа ще търся...
Миражи жалки!
Oстанала без сила...
ще утихвам, ще заспивам!
Без теб... самотна сиротна душа!
И зная казват...
Ти ще идваш...
Във сънищата, ще ме посещаваш...
Ще си говорим, ще се смеем...
И пак ще бъдем заедно- както преди...
за малко...
Така ще е...до пукването на зората...
До първите лъчи...
До първите петли...
Ще идваш Ти!
Ще идваш Ти!
Докато...
Аз при теб не дойда!
И пак сме двама и сами...

Valentina Mitova©
07/31/2018