perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
25 июл. 2008 г., 15:42

Загуба 

  Поэзия » Другая
730 0 9

Случи се... Днес ме отмина приятел,

странно, тополите в двора мълчат,

не съм куртоазен, нито ласкател,

черните птици само летят.

 

С черните птици гнездото си търся,

падам, прострелян,от тъмно небе,

зъбите стискам, трия и скърцам,

литвам в посоки незнайно къде.

 

В тъмните мисли глъхна до бяло,

кретам без път напосоки едва,

в тъмно викът ми отеква презряло,

диря оставям и ядно кървя.

 

Раните ближа,но гълтам отрова,

усети нямам, дори не горчи,

гасна с вика на зловещата сова,

кръстът гробовно на гроба стърчи.

 

В черното ято намирам утеха,

нямам ни дом, земя, ни небе,

пак неотваряни порти открехвам,

с кръст непречупен пречупвам криле.

 

Времето бърза, но аз не забравям,

скръб забавлявам в зловещ карнавал,

лошо, добро ли, какво се задава,

всъщност в скръбта не бях оцелял...

© Димитър Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??