Загуба
Случи се... Днес ме отмина приятел,
странно, тополите в двора мълчат,
не съм куртоазен, нито ласкател,
черните птици само летят.
С черните птици гнездото си търся,
падам, прострелян,от тъмно небе,
зъбите стискам, трия и скърцам,
литвам в посоки незнайно къде.
В тъмните мисли глъхна до бяло,
кретам без път напосоки едва,
в тъмно викът ми отеква презряло,
диря оставям и ядно кървя.
Раните ближа,но гълтам отрова,
усети нямам, дори не горчи,
гасна с вика на зловещата сова,
кръстът гробовно на гроба стърчи.
В черното ято намирам утеха,
нямам ни дом, земя, ни небе,
пак неотваряни порти открехвам,
с кръст непречупен пречупвам криле.
Времето бърза, но аз не забравям,
скръб забавлявам в зловещ карнавал,
лошо, добро ли, какво се задава,
всъщност в скръбта не бях оцелял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
