22 апр. 2008 г., 12:52

Загубата на една душа

1.2K 0 1
Загубата на една душа

Беше малко момиче.
Тя вървеше по пустото поле,
виждайки бледи силуети на хора,
всъщност беше сама...
Затворена между двата пътя,
нежелаеща да поеме по никой от тях...
желаеща да оставя след себе си... следи...

Часовникът въртеше своите стрелки,
календарът сменяше дни, месеци
А ние сменяхме календара...

Момичето порасна,
сега вървеше в друго поле,
отново пусто,
виждайки силуети, отново бледи...
Но Светлината огря лицето й...
дойде и щастието, не беше дълго...
Жената усети ухапването на вълка...
от там последва... промяната...

Часовникът вътреше своите стрелки,
календарът сменяше дни, месеци.
А ние сменяхме календара...

Старата жена умря...
живя дълго, охолно, прекрасно...
Но стана чудо...
Старата жена се прероди...
прероди се в... животно...
Хората го обикнаха, радваха се...
Изглеждаше добро, неспособно да ухапе...
И ето, че хората го нарекоха... човек...!!!

Нека ви разкажа история една...
история за загубата на една душа...
знам... разказах я, но пак ще я разкажа...
ще се повтори тя... отново и отново... до края на света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Господин Браунстоун Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...