Загубата на една душа

Беше малко момиче.
Тя вървеше по пустото поле,
виждайки бледи силуети на хора,
всъщност беше сама...
Затворена между двата пътя,
нежелаеща да поеме по никой от тях...
желаеща да оставя след себе си... следи...

Часовникът въртеше своите стрелки,
календарът сменяше дни, месеци
А ние сменяхме календара...

Момичето порасна,
сега вървеше в друго поле,
отново пусто,
виждайки силуети, отново бледи...
Но Светлината огря лицето й...
дойде и щастието, не беше дълго...
Жената усети ухапването на вълка...
от там последва... промяната...

Часовникът вътреше своите стрелки,
календарът сменяше дни, месеци.
А ние сменяхме календара...

Старата жена умря...
живя дълго, охолно, прекрасно...
Но стана чудо...
Старата жена се прероди...
прероди се в... животно...
Хората го обикнаха, радваха се...
Изглеждаше добро, неспособно да ухапе...
И ето, че хората го нарекоха... човек...!!!

Нека ви разкажа история една...
история за загубата на една душа...
знам... разказах я, но пак ще я разкажа...
ще се повтори тя... отново и отново... до края на света...