Загубата на любов
Смутено е моето тяло.
Сломен ми е целият дух.
Не мога те имам изцяло.
Търпение вече събух.
Нападат ме мисли чевръсти.
Сърцето ми бие отбой.
Раздяла ме стига на пръсти.
Душата ми прави завой.
Любов ли край мен отминава,
целувка ли вече горчи,
че злото ме все споменава
и то подир мене търчи.
И смесвам си дните с нощите,
и губя небесен покров,
че бягат от мене лъчите
с прекрасната дума "Любов"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
