Загубата на любов
Смутено е моето тяло.
Сломен ми е целият дух.
Не мога те имам изцяло.
Търпение вече събух.
Нападат ме мисли чевръсти.
Сърцето ми бие отбой.
Раздяла ме стига на пръсти.
Душата ми прави завой.
Любов ли край мен отминава,
целувка ли вече горчи,
че злото ме все споменава
и то подир мене търчи.
И смесвам си дните с нощите,
и губя небесен покров,
че бягат от мене лъчите
с прекрасната дума "Любов"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
