Загубих стимула си
да съм красива.
Забравих какво е да се смееш,
защото никой не ме прави
вече щастлива
така, както ти го умееш.
Не ме разбира целият свят,
не срещам одобрението на хората.
Нарочно се чувствам като във ад,
защотото вече си изгубих опората.
Ти не знаеш, че сега,
ако бе до мен, нямаше да хабя очите си
да плача, за да проблесне сълза във нощта
и да видя отговор на молбите си.
Ако се бе върнал днес сутринта,
нямаше късно да бъде.
Но ти изчака да мине деня
и отново пропусна да ме прегърнеш.
Загубих си сълзите,
забравих си сърцето,
пречупих си мечтите,
изхвърлих ги в морето.
Загубих те, може би не днес,
а много преди,
а може да не съм те имала и за миг дори.
Но загубих теб
и всичко вече си загуби смисъла
и ми остана само да препрочитам до последния ред
римите, с които съм те описвала...