Загубих ли те? Бях ли те намерил?
Въпроси си задавам всеки ден.
Бях ли влюбен? Май че съм забравил.
Със всеки миг отдалечавам те от мен.

Опитах да те стигна всякак,
но нищо не сполучи за беда.
Мога ли да те забравя някак?
Остави ли в сърцето ми следа?

Живота си около теб изграждах,
а ти така и не разбра.
Стените прекалено бързо свалях.
Защо ли? Нещо в мен така избра.

Във теб аз виждах всичко.
Огън, пътеводна светлина.
За тебе бих отказал се от всичко.
Някога, но не сега.

Дали не беше прекалено идеална,
пречупена през погледа на глупав влюбен?
Виждах ли реалността,
или в илюзиите бях изгубен.

Защо не мога сам да разбера,
какво лежи под цялата тъга?
Защо съзнанието си заливам
с болезненото чувство за вина?

Така да продължавам аз не мога.
Дали ще стигнат силите да спра?
По-лесно ли ще ако откажа се
и те забравя, просто ей така?