Загубих си очите...
Загубих си очите в мрака
от сенки и от спомени.
Защо очаквам все така
да се затворят рани.
Не виждам минало,умряло е
там някъде потъна
а няма и следа,изчезнало е
безмисленно,бездънно.
Очите ми жадуват светлина,
която няма да докоснат
обгърнати от тъмнина
последен сън сънуват.
Коя съм аз ,забравила съня си?
Защо по тоя път вървя
по който само в спомените си
се връщам тихо у дома.
А нямам дом отдавна ,нямам...
Нямам снимки,нито своите реликви,
безнадеждна ръка протягам
но ветровете днес са мълчаливи.
Къде е север или юг,незная,
накъде да поема...
Ще тръгна към безкрая
и там където стигна...ще застина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
