29 февр. 2008 г., 23:25

Загубих своите крила

713 0 4

Загубих своите крила

и до днес не спирам

да ги търся.

Просто щастлива съм била.

И до днес не спирам

да искам да бъда.

 

Загубих своите крила.

По земята да вървя

не ми харесва.

Просто босонога съм била.

За трънливия път обувки

да обуя не искам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Загубих своите крила
    и до днес не спирам
    да ги търся." - Никога не спирай!!!

    Копнежен стих!

  • Прекрасно!!!С обич,Кате!
  • Пак ще ги намериш,а на крилете на любовта е най-хубаво!поздрав за хубавия стих!
  • Толкова хубаво!
    Търси крилата, за да полетиш отново!
    прекрасен стих! с много обич, Катя.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...