Загубих те!
* * *
Пътуват сенки между нас
и носят скръб от старо минало,
на души, подгизнали от страст...
Някога!... Сега - изстинали...
И всеки ъгъл, всяка вещ,
ухае с феромоните на тебе,
които се изтичат като свещ,
сега на никой непотребни...
Къщата от ужас глуха,
празна е като камбана,
с очи от влага, а устата суха,
шепне споменни закани...
И ехото ги блъска във стените,
прозорците потръпват в резонанс,
след туй се свличат по ъглите,
и се усмихват с реверанс...
И гаврят се със мойте грешки,
не вещаят никакъв обрат,
оглеждам се в ехидните насмешки,
разбрал, че няма път назад...
Една любов си тръгна безвъзвратно...
KLIP: http://vbox7.com/play:337995af
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
