17 февр. 2008 г., 01:31
* * *
Пътуват сенки между нас
и носят скръб от старо минало,
на души, подгизнали от страст...
Някога!... Сега - изстинали...
И всеки ъгъл, всяка вещ,
ухае с феромоните на тебе,
които се изтичат като свещ,
сега на никой непотребни...
Къщата от ужас глуха,
празна е като камбана,
с очи от влага, а устата суха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация