* * *
Пътуват сенки между нас
и носят скръб от старо минало,
на души, подгизнали от страст...
Някога!... Сега - изстинали...
И всеки ъгъл, всяка вещ,
ухае с феромоните на тебе,
които се изтичат като свещ,
сега на никой непотребни...
Къщата от ужас глуха,
празна е като камбана,
с очи от влага, а устата суха, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up