checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
15 сент. 2009 г., 12:22

Захир 

  Поэзия
437 0 3

Красив наричат те, свенливо ти
навеждаш възхитен глава
прекарваш пръсти в непокорните коси
и се усмихваш леко, без слова.
А после ги поглеждаш със очи,
които могат да възпламеняват...
под тъмните, изписани ресни...
Колко души във този океан се давят?!...
Не казвай нищо, замълчи
и в тази тишина, препълнена
от всичките за теб мечти,
ще бъде красотата ти изпълнена...
Красив... До лудост си красив...
Омайващо видение от здрача,
излизащо от мрака синьосив...
Поглеждам те... и тихо плача...
Красив наричат те, и е така.
Знам, може да убива красотата...
О, ако вкуся твоя дъх сега,
то Раят ще е слезнал на земята.

И след целувка - кърваво рязпятие...
Аз ще възкръсна... в твоите обятия...

© Стефка Крушарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямам думи. Много красиво написано, страхотно е.
  • Тук няма определен човек, всеки може да си представи, този който иска и да реши за себе си дали си заслужава.
  • А дали си заслужава?
Предложения
: ??:??