Захир
Красив наричат те, свенливо ти
навеждаш възхитен глава
прекарваш пръсти в непокорните коси
и се усмихваш леко, без слова.
А после ги поглеждаш със очи,
които могат да възпламеняват...
под тъмните, изписани ресни...
Колко души във този океан се давят?!...
Не казвай нищо, замълчи
и в тази тишина, препълнена
от всичките за теб мечти,
ще бъде красотата ти изпълнена...
Красив... До лудост си красив...
Омайващо видение от здрача,
излизащо от мрака синьосив...
Поглеждам те... и тихо плача...
Красив наричат те, и е така.
Знам, може да убива красотата...
О, ако вкуся твоя дъх сега,
то Раят ще е слезнал на земята.
И след целувка - кърваво рязпятие...
Аз ще възкръсна... в твоите обятия...
© Стефка Крушарова All rights reserved.
