Sep 15, 2009, 12:22 PM

Захир 

  Poetry
531 0 3
Красив наричат те, свенливо ти
навеждаш възхитен глава
прекарваш пръсти в непокорните коси
и се усмихваш леко, без слова.
А после ги поглеждаш със очи,
които могат да възпламеняват...
под тъмните, изписани ресни...
Колко души във този океан се давят?!...
Не казвай нищо, замълчи
и в тази тишина, препълнена
от всичките за теб мечти,
ще бъде красотата ти изпълнена... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Random works
: ??:??