Marmadun (Таня Георгиева)
79 114
17 мар. 2020 г., 20:24

Зайчето 

  Поэзия » Философская
1164 8 13

 

Не, той не те обича и признай че

сега, нелепо късно осъзнаваш –

за него ти си плюшеното зайче,

което още си държи по навик.

 

Стоиш във ъгъла на паметта му, 

затрупано със другите играчки

и сеща се за тебе, ала само

когато има нужда да поплаче.

 

И тайните си да текат оставя,

прокъсания плюш ще ги прегърне.

В такива мигове му позволяваш

в дете безпомощно да се превърне.

 

А с новата зора ще си играе

игрите за пораснали момчета.

Не знае… и не иска и да знае,

че от солта в сълзите му сърцето

 

на плюшеното зайче се покрива

с обвивка възгорчива и корава.

В душата си играчките са живи,

но щом пораснеш, лесно го забравяш…

© Таня Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??