Не, той не те обича и признай че
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.
Стоиш във ъгъла на паметта му,
затрупано със другите играчки
и сеща се за тебе, ала само
когато има нужда да поплаче.
И тайните си да текат оставя,
прокъсания плюш ще ги прегърне.
В такива мигове му позволяваш
в дете безпомощно да се превърне. ...