27 мая 2007 г., 12:07

Зайо Байо

2.5K 0 7
Зайо Байо, тъй се казвам аз,
тази есен ще съм ученик във първи клас,
но, кажете ми, какво да правя,
като нищичко не зная?

Мама казва: - Имаш зелки две,
тати морковчета две ще ти даде,
колко зеленчука стават тука?
- Ама след като, или преди да ги изхрупам?

Е добре, тогава да четеме,
прочети какво днес ще ядеме?
- Зел... зел... - Зайо в купата надниква
-Ще ядеме днес чорба от тиква.

Ама, Зайо, ти не разсъждаваш,
във занятията не внимаваш,
как тогава нещо ще научиш,
и в живота труден ще сполучиш?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...