Флиртува вятърът с цветчета
и дървета,
обгръща ги със топъл дъх,
играе сам хоро.
И сетне -
стихва в тревата,
обяснимо е - априлски -
за добро или за зло.
И точно да повярвам,
че е изнурен
и веселбата спира,
развява във короните и венчелистчетата
горда грива -
/мисли се водач на хергеле/.
Смутена съм и аз
косите му игриви
са впримчени и в сивото небе.
Напук вършее и светът -
пияна къща -
се люшка,
и а-ха да поддаде.
Но аз се обзалагам,
че до Чука връшка,
ветрецът луд ще се разходи,
а сетне прибере.
© Христина Комаревска Все права защищены