Флиртува вятърът с цветчета

и дървета,

обгръща ги със топъл дъх,

играе сам хоро.

И сетне -

стихва в тревата,

обяснимо е - априлски -

за добро или за зло.

И точно да повярвам,

че е изнурен

и веселбата спира,

развява във короните и венчелистчетата

горда грива -

/мисли се водач на хергеле/.

Смутена съм и аз

косите му игриви

са впримчени и в сивото небе.

Напук вършее и светът -

пияна къща -

се люшка,

и а-ха да поддаде.

Но аз се обзалагам,

че до Чука връшка,

ветрецът луд ще се разходи,

а сетне прибере.