Закачливо
Хей, момче, левент си, юначага!
И таз носия колко ти приляга,
че най-напет от всички си на село!
Ей, толкоз хубост ти отде си взело?!
А я ме виж, как лична съм, чевръста
и как съм се пристегнала през кръста.
А китка зад ухото щом си туря,
на старо, младо трепва му... потуря!
Ела с мен на хорото, на мегдана,
до тебе срамежливо да се хвана,
че после уморени до чешмата
ти тайно да напиеш ми водата!
Свали ме ти със поглед по-различен
и вече си за мене най-обичан!
Аз искам булка мила да ти стана,
с голяма сватба тука, на мегдана!
Вземи, юначе, мойта китка млада,
за тебе нека тя да е награда.
Най-личната мома от село взимаш,
та само берекет със мен ще имаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дида Христозова Все права защищены
Мъжът ми има отколешна мечта да ме облече в селска носия. Ако и той се облече в такава, сигурно ще изглеждаме като твоите герои...
