Закичена война
Война уж няма, а смъртта коси.
Камбаните ектят като сирени.
Доброто е с невиждащи очи,
добрите пък са крайно примирени...
Лошото ли? То коси с коса!
Страхът по улиците гордо се разхожда.
Падат покосени без стрелба
Врагът е малък, но ни превъзхожда.
Статистиката, избори следи.
Печатници печатат некролози.
От снимката - иди и разбери,
починал ли, спечелил ли е този?...
Няма вече кой да ни спаси.
Глобално се затворихме смирени.
Спасението, казват е с игли
забити във пулсиращите вени.
Война без горди, бойни знамена.
Борби със вирус и за депутати.
Закичихме си цялата страна
със тъжни некролози и плакати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
