Закичила снега с усмивка
Посвещавам на Маги и всички приятели, с любов!
Благодаря на Валентин за предпоследния ред:)
Закичила снега с усмивка,
прониквам в нежното му бяло.
Светът край мен в танго полита,
като в кристално огледало...
Но образите бесни тичат!
Задъхани, с размазан грим!
И как душите им изтичат
през миглите на спарен дим...
Навярно мойте мисли стари
са изкривени във студа,
между железните дувари
на злобата и завистта?
От вятъра ще взема полет,
от дните дълги - светлина,
и ще оставя само Пролет
да броди в моята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
