5 feb 2008, 17:11

Закичила снега с усмивка

  Poesía » Otra
1K 0 31

 

                                                             Посвещавам на Маги и всички приятели, с любов! 

                                                             Благодаря на Валентин за предпоследния ред:) 



Закичила снега с усмивка,
прониквам в нежното му бяло.
Светът край мен в танго полита,
като в кристално огледало...
Но образите бесни тичат!
Задъхани, с размазан грим!
И как душите им изтичат
през миглите на спарен дим...
Навярно мойте мисли стари
са изкривени във студа,
между железните дувари
на злобата и завистта?
От вятъра ще взема полет,
от дните дълги - светлина,
и ще оставя само Пролет
да броди в моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен е стиха ти! Много истински!
  • Даа, в душата ти е пролет!
    Ще се възползвам от твоя стих за да благодаря на всички приятели, че ги има!
    Поздравления и благодарности за стиха, Криси!
    Прегръщам те!
  • Толкова красиво посвещение, мила Криси! Прегръщам пролетната ти душа!!!
  • Разкошен стих си написала!
    Поздрави и от мен!
  • Нека наистина е само Пролет в Душата ти!
    Аплодисменти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....