Сто земи да пребродя на Изток,
сто луни да оставя зад гръб,
сто реки от любов да пречистя,
с бури сто пак да тръгвам на път…
Ей така си завихрям живота
и сама си наричам късмет –
от зори, та до мрак – все да бродя
и денят си да раждам напред.
А когато нощта се стаява
в тъжна ласка и шепа тъга
и луната среднощно огрява
всеки ъгъл на мойта душа ...