danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
31.10.2012 г., 20:09 ч.

Заклинание 

  Поезия » Любовна
1166 0 15

Сто земи да пребродя на Изток,

сто луни да оставя зад гръб,

сто реки от любов да пречистя,

с бури сто пак да тръгвам на път…

 

Ей така си завихрям живота

и сама си наричам късмет –

от зори, та до мрак – все да бродя

и денят си да раждам напред.

 

А когато нощта се стаява

в тъжна ласка и шепа тъга

и луната среднощно огрява

всеки ъгъл на мойта душа

 

пак си сричам измислени думи –

за любов, за живот, за късмет…

И в зори, по осъмнали друми,

сили имам да крача напред.

 

Сто магии в косите си вплетох

и за сто още имам очи…

Всички норми в живота отрекох,

щом умът ми към тебе върви…

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??