Заклинание
Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака,
прехвърлях в главата си мисли.
На гларуса думите пак не разбрах
и не стигнах до никакви изводи.
На север догаряше пролетта -
тъжно и бавно пристъпваше,
жадна за слънце, за голота,
към кораба поглед дълго извръща...
Във спокойните сини води
окото си плакнеше залезът,
и в съзерцание вяло открих
общи черти между мен и залива.
После трепнах, подадох ръка -
платноходът пое я и тръгнахме.
По разцъфтелите стъпки на пролетта
бях вестоносец на лятото - първи.
Сред приятели спрях - казах им:
За вас е, изживейте го цялото!
Нека лятото бъде в кръвта,
в усмивките и във вашите наздравици!
И ако от обич към вас се провиня,
накажете ме щедро, богато!
Заточете ме тук, на брега!
Оковете ми глезена с Лято!
© Красимир Чернев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Сладичко е това заклинание, макар всеки сезон да е красив по своему!!!
Поздрави за прекрасния стих!!! -
Моренцето си е море, а лятото е - лято)))
-
Хубаво стихо за лятото, Краси!С удоволствие прочетох и го оценявам!
Поздрави от мен и лек ден! -
Щедър Вестоносец на лятото!
Пак от теб ще го чакаме догодина, защото го носиш в кръвта си...
-
Страхотен финал!Чест и почитания! Поздрави,М.
-
Какво е море без лято и обратното!А пък какво си ти,Краси без море?Страхотен,мъничко тъжен стих!
-
Ами... вземи се провини, хубаво заточение те чака
Фантасичен стих! -
Ех, да беше само лято - поне в душите ни ... Поздрави за прекрасния стих, Краси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!