Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака,
прехвърлях в главата си мисли.
На гларуса думите пак не разбрах
и не стигнах до никакви изводи.
На север догаряше пролетта -
тъжно и бавно пристъпваше,
жадна за слънце, за голота,
към кораба поглед дълго извръща... ...