Заклинание
Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака,
прехвърлях в главата си мисли.
На гларуса думите пак не разбрах
и не стигнах до никакви изводи.
На север догаряше пролетта -
тъжно и бавно пристъпваше,
жадна за слънце, за голота,
към кораба поглед дълго извръща...
Във спокойните сини води
окото си плакнеше залезът,
и в съзерцание вяло открих
общи черти между мен и залива.
После трепнах, подадох ръка -
платноходът пое я и тръгнахме.
По разцъфтелите стъпки на пролетта
бях вестоносец на лятото - първи.
Сред приятели спрях - казах им:
За вас е, изживейте го цялото!
Нека лятото бъде в кръвта,
в усмивките и във вашите наздравици!
И ако от обич към вас се провиня,
накажете ме щедро, богато!
Заточете ме тук, на брега!
Оковете ми глезена с Лято!
© Красимир Чернев All rights reserved.
