Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака,
прехвърлях в главата си мисли.
На гларуса думите пак не разбрах
и не стигнах до никакви изводи.
На север догаряше пролетта -
тъжно и бавно пристъпваше,
жадна за слънце, за голота,
към кораба поглед дълго извръща... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up