ЗАКЛИНАНИЕ
Намери ми синджир, девет пъти кован и каляван,
за да вържа на вятъра тъмен и подъл крилете,
дето сухите листи на моите дни разпилява
и хрущят като шума по дългия път под нозете ми.
Намери ми отнякъде сребърна мрежа капронена,
за да вържа реката, която минава пред прага ми
и отмива годините, в белия бързей подгонени,
и ги крие в подмола, и с нея животът ми бяга.
Намери ми от бисер и злато дизгини и стреме,
да обяздя жребеца, препуснал от вятър по-бърже,
върху който преброжда ливадите моето време – ...