Заклинание
ЗАКЛИНАНИЕ
Намери ми синджир, девет пъти кован и каляван,
за да вържа на вятъра тъмен и подъл крилете,
дето сухите листи на моите дни разпилява
и хрущят като шума по дългия път под нозете ми.
Намери ми отнякъде сребърна мрежа капронена,
за да вържа реката, която минава пред прага ми
и отмива годините, в белия бързей подгонени,
и ги крие в подмола, и с нея животът ми бяга.
Намери ми от бисер и злато дизгини и стреме,
да обяздя жребеца, препуснал от вятър по-бърже,
върху който преброжда ливадите моето време –
на сърцето си старо в широкия двор да го вържа.
Ако вятъра спра, ако в мрежата хвана реката,
ако бие с копито послушен жребецът на двора,
значи може да седне под сенките вечер душата
и луната двурога безмълвна да свети отгоре.
Значи мога спокоен до утрото синьо да чакам,
да посрещна горещото слънце сред росни ливади,
значи има надежда за утре, надежда след мрака...
Трябва само душата у мене докрай да е млада.
Значи има надежда годините в шепа да хвана,
да отбия от дългия път бързоногото време,
да го пусна на паша среднощ в самодивска поляна...
Трябват само синджир, гъста мрежа, дизгини и стреме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
