Заключен си в сърцето след хиляди врати,
неразбиваеми са неговите стени.
Заключен си в това наивно сърце,
там ще е винаги само твоето лице.
Никой вратите не може да отключи,
никой стените не може да разбие.
Животът на сърцето ще приключи,
ако някой любовта ми убие.
Заключен е в сърцето всеки миг,
заключен е в този стих.
Идваш и си тръгваш от деня ми,
но заключен си в съня ми...
Пуснах те в сърцето ми да влезеш,
позволих ти цялото да го превземеш.
Заключих те в него,
гръб обърнах и на моето его.
Няма да те пусна да си идеш,
в него до живот ще бъдеш.
Няма теб в миналото да оставя,
още стени в сърцето ще направя.
Цялата любов за теб ще пазя,
вътре в мен, заключих я за теб.
И нищо, че теб вече те няма,
в сърцето ще си до последния ми ден.
Ключът от многото врати,
изхвърлих го в морските вълни.
Морето го погълна жадно
и в сърцето ми заключен оставаш за постоянно!
© Евелина Велинова Все права защищены