Mar 18, 2014, 10:39 PM

Заключен си

  Poetry » Love
886 0 0

                         Заключен си в сърцето след хиляди врати,

                         неразбиваеми са неговите стени.

                         Заключен си в това наивно сърце,

                         там ще е винаги само твоето лице.

 

                         Никой  вратите не може да отключи,

                         никой стените не може да разбие.

                         Животът на сърцето ще приключи,

                         ако някой любовта ми убие.

 

                         Заключен е в сърцето всеки миг,

                         заключен е в този стих.

                         Идваш и си тръгваш от деня ми,

                         но заключен си в съня ми...

 

                         Пуснах те в сърцето ми да влезеш,

                         позволих ти цялото да го превземеш.

                         Заключих те в него,

                         гръб обърнах и на моето его.

 

                         Няма да те пусна да си идеш,

                         в него до живот ще бъдеш.

                         Няма теб в миналото да оставя,

                         още стени в сърцето ще направя.

 

                        Цялата любов за теб ще пазя,

                        вътре в мен, заключих я за теб.

                        И нищо, че теб вече те няма,

                        в сърцето ще си до последния ми ден.

 

                       Ключът от многото врати,

                       изхвърлих го в морските вълни.

                       Морето го погълна жадно

                       и в сърцето ми заключен оставаш за постоянно!

 

 

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...