Ако някой днес ме попита:
,,Кой е любимият ти цвят? "
Сивото естествено и в него скрита,
съм от целия объркан свят.

Ето виж, дори дъгата,
експлозия от цветове,
красива, на емоции богата,
седем паралелни светове.

А впрочем зрителна измама,
илюзия за жадното сърце,
виждаш я, но там е няма
остава болката и празните ръце.

И така с мечти, копнежите
в чувствата сърцето, вещото,
борбата, силата, стремежите...
по вятъра изпрати ги към нищото...

Сивото е щит, за да поглъща
цветовете, тоз копнеж и блян.
В мъглата лесно се преглъща
живот в емоции пропилян.

Някога и аз обичах,
в пожара свой аз изгорях,
безброй пъти себе си отричах,
но накрая, все пак прозрях.

И днес заключена в сивото,
тайничко поглеждам към дъгата.
Зная, че измама е красивото
и най - сигурно е тук в мъглата...