…Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта…

Заключени от призраци, заключени във Лудостта…

Времето е част от нас – Илюзия и Необятност…

Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост…

Бъдеще и минало в едно се сливат и се превръщат в неизменно  цяло!

Страхувам се от образа си в старото и прашно огледало!

Плаша се от начина, по който съм изглеждала преди…

Събуди ме от съня ми и нека да отворя пак очи!

Да разкрия тайната си същност от мрак обречена,

Че кармата на нашият живот отдавна е изречена…

Били сме днес едни, а утре ще сме други,

Живеейки в илюзии и хранейки се от заблуди…

Заключени във Времето сме ние, или то заключено е  вътре в нас…

Да надникнем ние в миналото ще дойде този час

А старият часовник отброява от живота ни… минути и секунди, дни…

Кога ли пак отново ще се превърнем в себе си?