изгубих се
без път и бъдеще
по острите си ръбове
разкъсах дните
останаха ми само
тихите ъгли
които проветрявам
сутрин с музика
и хвърляш ключ
отключващ светлина
с ръце от мрак
изписваш - има ме
заключваш се
в минутите назад
а после закодираш
всичко в минало
намерих се
по тебе се познах
в очите ти - стени
ръцете - пирамиди
и само шепот някакъв
и шепа древен прах
останали са ни
но те са ни завинаги
посветено
© Ол Все права защищены
и шепа древен прах
останали са ни
но те са ни завинаги"
Невероятен стих! Докосна ме