изгубих се
без път и бъдеще
по острите си ръбове
разкъсах дните
останаха ми само
тихите ъгли
които проветрявам
сутрин с музика
и хвърляш ключ
отключващ светлина
с ръце от мрак
изписваш - има ме
заключваш се
в минутите назад
а после закодираш
всичко в минало
намерих се
по тебе се познах
в очите ти - стени
ръцете - пирамиди
и само шепот някакъв
и шепа древен прах
останали са ни
но те са ни завинаги
посветено
© Ол All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
