Feb 4, 2011, 1:13 PM

Закодирано 

  Poetry
1017 0 29

 

 

изгубих се

без път и бъдеще

по острите си ръбове

разкъсах дните

останаха ми само

тихите ъгли

които проветрявам

сутрин с музика


и хвърляш ключ

отключващ светлина

с ръце от мрак

изписваш - има ме

заключваш се

в минутите назад

а после закодираш

всичко в минало

 

намерих се

по тебе се познах

в очите ти - стени

ръцете - пирамиди

и само шепот някакъв

и шепа древен прах

останали са ни

но те са ни завинаги

 

 

посветено

 

 

 

 

 

 

 

© Ол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??