изгубих се
без път и бъдеще
по острите си ръбове
разкъсах дните
останаха ми само
тихите ъгли
които проветрявам
сутрин с музика
и хвърляш ключ
отключващ светлина
с ръце от мрак
изписваш - има ме
заключваш се
в минутите назад
а после закодираш
всичко в минало
намерих се
по тебе се познах
в очите ти - стени
ръцете - пирамиди
и само шепот някакъв
и шепа древен прах
останали са ни
но те са ни завинаги
посветено
© Ол All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
