изгубих се
без път и бъдеще
по острите си ръбове
разкъсах дните
останаха ми само
тихите ъгли
които проветрявам
сутрин с музика
и хвърляш ключ
отключващ светлина
с ръце от мрак
изписваш - има ме
заключваш се
в минутите назад
а после закодираш
всичко в минало
намерих се
по тебе се познах
в очите ти - стени
ръцете - пирамиди
и само шепот някакъв
и шепа древен прах
останали са ни
но те са ни завинаги
посветено
© Ол All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
