изгубих се
без път и бъдеще
по острите си ръбове
разкъсах дните
останаха ми само
тихите ъгли
които проветрявам
сутрин с музика
и хвърляш ключ
отключващ светлина
с ръце от мрак
изписваш - има ме
заключваш се
в минутите назад
а после закодираш
всичко в минало
намерих се
по тебе се познах
в очите ти - стени
ръцете - пирамиди
и само шепот някакъв
и шепа древен прах
останали са ни
но те са ни завинаги
посветено
© Ол All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
