Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!
А пътя, някак се стеснява,
от сивата асфалтова покривка,
той става тясна драскотина.
а, как ли ще я следвам, за нататък?
Когато тръгнеш пак без цел,
недей очаква светлина сред мрака,
недей очаква ангели небесни.
Мисли за друго! ...