17 апр. 2009 г., 15:44

Законът на пътя 

  Поэзия » Философская
476 0 2

Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!

А пътя, някак се стеснява,
от сивата асфалтова покривка,
той става тясна драскотина.
а, как ли ще я следвам, за нататък?

Когато тръгнеш пак без цел,
недей очаква светлина сред мрака,
недей очаква ангели небесни.
Мисли за друго!

Когато си поел надякъде,
недей да се надяваш пак на лагерни огнища,
не си мисли, че някой те очаква.
Прави, каквото трябва!

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приемам критиката и ти благодаря. Възможно е и да я оправя, въпреки, че засега не виждам как. Поздрави!
  • Малко ми е чужд този начин на изразяване, затова оставам с противоречиви чувства от стиха.
    "Напреде" не е думичка, която да пасва на художествените текстове. Оправи я!
Предложения
: ??:??