Apr 17, 2009, 3:44 PM

Законът на пътя

611 0 2

Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!

А пътя, някак се стеснява,
от сивата асфалтова покривка,
той става тясна драскотина.
а, как ли ще я следвам, за нататък?

Когато тръгнеш пак без цел,
недей очаква светлина сред мрака,
недей очаква ангели небесни.
Мисли за друго!

Когато си поел надякъде,
недей да се надяваш пак на лагерни огнища,
не си мисли, че някой те очаква.
Прави, каквото трябва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приемам критиката и ти благодаря. Възможно е и да я оправя, въпреки, че засега не виждам как. Поздрави!
  • Малко ми е чужд този начин на изразяване, затова оставам с противоречиви чувства от стиха.
    "Напреде" не е думичка, която да пасва на художествените текстове. Оправи я!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...