Законът на пътя
Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!
А пътя, някак се стеснява,
от сивата асфалтова покривка,
той става тясна драскотина.
а, как ли ще я следвам, за нататък?
Когато тръгнеш пак без цел,
недей очаква светлина сред мрака,
недей очаква ангели небесни.
Мисли за друго!
Когато си поел надякъде,
недей да се надяваш пак на лагерни огнища,
не си мисли, че някой те очаква.
Прави, каквото трябва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
