Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.
Надраснах някогашната представа.
Смален, животът вече се прегърбва.
Красивото балирано на плява
сред блатото на старостта затъва...
И мисля си - нима остана ценност
достойна за мечти и за възхвала...?
Догаря нескончаемата тленност.
Остава мит несбъднат пак Валхала.
Сега разбирам себе си по-просто
и призрачно редее тишината.
Улавям в мрежата на късните въпроси
сумираното в отговори ято.
Мълча, събирам сетните си сили.
Дано ми стигнат да измина здрача.
Отвъдното е спец по некрофилия -
любовница с очите на палача.
© Младен Мисана Все права защищены