13 сент. 2016 г., 21:11  

Закъснели отговори

1.3K 11 24

Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.

Надраснах някогашната представа.
Смален, животът вече се прегърбва.
Красивото балирано на плява
сред блатото на старостта затъва...

И мисля си - нима остана ценност
достойна за мечти и за възхвала...?
Догаря нескончаемата тленност.
Остава мит несбъднат пак Валхала.

Сега разбирам себе си по-просто
и призрачно редее тишината.
Улавям в мрежата на късните въпроси
сумираното в отговори ято.

Мълча, събирам сетните си сили.
Дано ми стигнат да измина здрача.
Отвъдното е спец по некрофилия -
любовница с очите на палача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Изтича времето през изтънели шепи..." Прекрасен носталгичен стих!
  • Уаууу... както винаги очаквано неочакван...
    Браво!
  • Аплодисменти, Младене! Всеки път различен, но мъдър, всеки път философски настроен и доста силен, а аз се изумявам с какво черпиш музата си, че така опиянява.
  • Браво много е хубаво.
  • Препрочетох няколко пъти- дълбоко и, мъдро. Запитах се "Кое е главното?" щом "Надраснах някогашната представа", а "Красивото балирано на плява сред блатото на старостта затъва...". Дали пък фактът, че "Сега разбирам себе си по-просто" не е разковничето? И неизбежният финал- срещата с "любовница с очите на палача". Поздравления, силно ме впечатли.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....