13.09.2016 г., 21:11  

Закъснели отговори

1.3K 11 24

Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.

Надраснах някогашната представа.
Смален, животът вече се прегърбва.
Красивото балирано на плява
сред блатото на старостта затъва...

И мисля си - нима остана ценност
достойна за мечти и за възхвала...?
Догаря нескончаемата тленност.
Остава мит несбъднат пак Валхала.

Сега разбирам себе си по-просто
и призрачно редее тишината.
Улавям в мрежата на късните въпроси
сумираното в отговори ято.

Мълча, събирам сетните си сили.
Дано ми стигнат да измина здрача.
Отвъдното е спец по некрофилия -
любовница с очите на палача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Изтича времето през изтънели шепи..." Прекрасен носталгичен стих!
  • Уаууу... както винаги очаквано неочакван...
    Браво!
  • Аплодисменти, Младене! Всеки път различен, но мъдър, всеки път философски настроен и доста силен, а аз се изумявам с какво черпиш музата си, че така опиянява.
  • Браво много е хубаво.
  • Препрочетох няколко пъти- дълбоко и, мъдро. Запитах се "Кое е главното?" щом "Надраснах някогашната представа", а "Красивото балирано на плява сред блатото на старостта затъва...". Дали пък фактът, че "Сега разбирам себе си по-просто" не е разковничето? И неизбежният финал- срещата с "любовница с очите на палача". Поздравления, силно ме впечатли.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...