vega666 (Младен Мисана)
1548 14290
13.09.2016 г., 21:11 ч.  

Закъснели отговори 

  Поезия
1098 11 26

Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.

Надраснах някогашната представа.
Смален, животът вече се прегърбва.
Красивото балирано на плява
сред блатото на старостта затъва...

И мисля си - нима остана ценност
достойна за мечти и за възхвала...?
Догаря нескончаемата тленност.
Остава мит несбъднат пак Валхала.

Сега разбирам себе си по-просто
и призрачно редее тишината.
Улавям в мрежата на късните въпроси
сумираното в отговори ято.

Мълча, събирам сетните си сили.
Дано ми стигнат да измина здрача.
Отвъдното е спец по некрофилия -
любовница с очите на палача.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Изтича времето през изтънели шепи..." Прекрасен носталгичен стих!
  • Уаууу... както винаги очаквано неочакван...
    Браво!
  • Аплодисменти, Младене! Всеки път различен, но мъдър, всеки път философски настроен и доста силен, а аз се изумявам с какво черпиш музата си, че така опиянява.
  • Браво много е хубаво.
  • Препрочетох няколко пъти- дълбоко и, мъдро. Запитах се "Кое е главното?" щом "Надраснах някогашната представа", а "Красивото балирано на плява сред блатото на старостта затъва...". Дали пък фактът, че "Сега разбирам себе си по-просто" не е разковничето? И неизбежният финал- срещата с "любовница с очите на палача". Поздравления, силно ме впечатли.
  • Винаги № 1! Прекрасен стих!
  • Тук не знам какво да кажа.... силно и точно като разстрел!
  • Поздравления за силния стих, Младене!
    "Мълча, събирам сетните си сили.
    Дано ми стигнат да измина здрача."
  • Философско мъдро, проницателно.Моето уважение.
  • Впечатлена съм... Съгласна съм с Исмаил, нямаш конкуренция!
    Всеки път, когато те чета, нещо в мен се променя, може би причината е в това, че успяваш да извадиш на яве въпроси и отговори, които не просто ме карат да се замисля, а ме отвеждат в една друга реалност! Бъди благословен, Младене! Поздрав!
  • Добавям си го към любимите! Поздрави, Младене! Бъди!
  • Останах без думи... много силно!
  • Силно и дълбоко!
  • Нямаш конкуренция, брат! Надбягваш се със себе си, а ние сме неми свидетели! Силни аплодисменти!
  • Младене ,надскачаш себе си всеки път ! Второто четиришстишие е просто образец
  • Много дълбоко и силно..., умен и талантлив начин за представяне на жестоката философия на живота... А ние понякога сме противни скептици - не защитаваме постиженията си, не се радваме на достолепието си, а се вторачваме в "скъпоценните" си грешки и импровизации...!!!
    "Надраснах някогашната представа.
    Смален, животът вече се прегърбва.
    Красивото балирано на плява -
    сред блатото на старостта затъва..."
  • Отново и отново съм удивен и възхитен не само от основната идея "пропуснах главното", което може би всеки от нас мисли при своята личностна равносметка...
    Удивен съм от метафоричните образи, които издигат творбата до нови поетични измерения, които засилват смисъла и философията й, нещо толкова трудно за изпълнение, но ти си се справил по възможно най-добрия начин, Младене!
    Поздравления и с твое позволение поставям в любимите ми произведения!
  • Прекрасен стих, Младене!
  • „Пропуснах главното...“ Какъв ужасяващ извод. Единственото оцеляло е Азът и оформената около него реалност. Птиците се впиват в мрежите на полета си. Душата копнее несбъднатост и забрава. Поетът ликува. Човекът забравя, че има сърце, и го подарява на залеза. Очите копнеят съня, втренчени в липсата. Докога ще търсим отговори? Бяла лястовица, когато облаците са безбройно много? Трябва да се справим сами... С болка е пропито стихотворението, капе на вопли... За първи път чух как плаче Времето...
    Според мен ние искаме да задържим времето и времето иска да го задържим Само ако непрекъснато излъчваме любов може да ни усети, защото непрекъснато се разпада
    Лъчът е разпадналата се звезда, и все пак може да освети пътека. Според мен единствено същността си можем да пропуснем по такъв нелеп начин. Разхвърляна в моментите, забравяме да я съберем в себе си. Кое ли е главното? Има го, но ние творим пътя си чрез самите себе си. Чрез самите себе си... Красиво пишеш, Мисана...
  • Изтича времето, а още толкова много въпроси чакат отговор! Поздравления за написаното, Мисана!
  • Великолепно!
  • Замисляш, Мисана!
  • Много дълбока философия и силна муза! Поздрави и от мен!
  • "Сега разбирам себе си по-просто" - с годините помъдряваме. Поздрав!
  • Винаги пишеш чудесна, и философска, и любовна лирика, но този път, с това си стихотворение вдигаш своята си летва много високо. искрена възхита, Младене! Поздравявам те!
  • Харесах!
    Хубава вечер, Младене!
Предложения
: ??:??