vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
Sep 13, 2016, 9:11 PM  

Закъснели отговори 

  Poetry
1149 11 24

Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.

Надраснах някогашната представа.
Смален, животът вече се прегърбва.
Красивото балирано на плява
сред блатото на старостта затъва...

И мисля си - нима остана ценност
достойна за мечти и за възхвала...?
Догаря нескончаемата тленност.
Остава мит несбъднат пак Валхала.

Сега разбирам себе си по-просто
и призрачно редее тишината.
Улавям в мрежата на късните въпроси
сумираното в отговори ято.

Мълча, събирам сетните си сили.
Дано ми стигнат да измина здрача.
Отвъдното е спец по некрофилия -
любовница с очите на палача.

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Изтича времето през изтънели шепи..." Прекрасен носталгичен стих!
  • Уаууу... както винаги очаквано неочакван...
    Браво!
  • Аплодисменти, Младене! Всеки път различен, но мъдър, всеки път философски настроен и доста силен, а аз се изумявам с какво черпиш музата си, че така опиянява.
  • Браво много е хубаво.
  • Препрочетох няколко пъти- дълбоко и, мъдро. Запитах се "Кое е главното?" щом "Надраснах някогашната представа", а "Красивото балирано на плява сред блатото на старостта затъва...". Дали пък фактът, че "Сега разбирам себе си по-просто" не е разковничето? И неизбежният финал- срещата с "любовница с очите на палача". Поздравления, силно ме впечатли.
  • Винаги № 1! Прекрасен стих!
  • Тук не знам какво да кажа.... силно и точно като разстрел!
  • Поздравления за силния стих, Младене!
    "Мълча, събирам сетните си сили.
    Дано ми стигнат да измина здрача."
  • Философско мъдро, проницателно.Моето уважение.
  • Впечатлена съм... Съгласна съм с Исмаил, нямаш конкуренция!
    Всеки път, когато те чета, нещо в мен се променя, може би причината е в това, че успяваш да извадиш на яве въпроси и отговори, които не просто ме карат да се замисля, а ме отвеждат в една друга реалност! Бъди благословен, Младене! Поздрав!
  • Добавям си го към любимите! Поздрави, Младене! Бъди!
  • Останах без думи... много силно!
  • Силно и дълбоко!
  • Нямаш конкуренция, брат! Надбягваш се със себе си, а ние сме неми свидетели! Силни аплодисменти!
  • Младене ,надскачаш себе си всеки път ! Второто четиришстишие е просто образец
  • Много дълбоко и силно..., умен и талантлив начин за представяне на жестоката философия на живота... А ние понякога сме противни скептици - не защитаваме постиженията си, не се радваме на достолепието си, а се вторачваме в "скъпоценните" си грешки и импровизации...!!!
    "Надраснах някогашната представа.
    Смален, животът вече се прегърбва.
    Красивото балирано на плява -
    сред блатото на старостта затъва..."
  • Прекрасен стих, Младене!
  • „Пропуснах главното...“ Какъв ужасяващ извод. Единственото оцеляло е Азът и оформената около него реалност. Птиците се впиват в мрежите на полета си. Душата копнее несбъднатост и забрава. Поетът ликува. Човекът забравя, че има сърце, и го подарява на залеза. Очите копнеят съня, втренчени в липсата. Докога ще търсим отговори? Бяла лястовица, когато облаците са безбройно много? Трябва да се справим сами... С болка е пропито стихотворението, капе на вопли... За първи път чух как плаче Времето...
    Според мен ние искаме да задържим времето и времето иска да го задържим Само ако непрекъснато излъчваме любов може да ни усети, защото непрекъснато се разпада
    Лъчът е разпадналата се звезда, и все пак може да освети пътека. Според мен единствено същността си можем да пропуснем по такъв нелеп начин. Разхвърляна в моментите, забравяме да я съберем в себе си. Кое ли е главното? Има го, но ние творим пътя си чрез самите себе си. Чрез самите себе си... Красиво пишеш, Мисана...
  • Изтича времето, а още толкова много въпроси чакат отговор! Поздравления за написаното, Мисана!
  • Великолепно!
  • Замисляш, Мисана!
  • Много дълбока философия и силна муза! Поздрави и от мен!
  • "Сега разбирам себе си по-просто" - с годините помъдряваме. Поздрав!
  • Винаги пишеш чудесна, и философска, и любовна лирика, но този път, с това си стихотворение вдигаш своята си летва много високо. искрена възхита, Младене! Поздравявам те!
Random works
: ??:??