Закъсняла любов ІІ.
ІІ.
Божичко, защо не те видях,
когато бях във твоята родина?
Тогава любовта ми щеше да е грях,
а сега е грях и половина.
Потапям устни в малката избистрена река,
която от очите ти чисти се стича
и святка с бисерната ти душа,
за да стопли с ласка мъченика,
дето цял живот в решетки и в окови е чакал
някой просто да го навести...
Божичко, защо се появи отново?
Ако можеш – обикни ме! А Бог – ще ти прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
