ІІ.
Божичко, защо не те видях,
когато бях във твоята родина?
Тогава любовта ми щеше да е грях,
а сега е грях и половина.
Потапям устни в малката избистрена река,
която от очите ти чисти се стича
и святка с бисерната ти душа,
за да стопли с ласка мъченика,
дето цял живот в решетки и в окови е чакал
някой просто да го навести...
Божичко, защо се появи отново?
Ако можеш – обикни ме! А Бог – ще ти прости.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
