ІІ.
Божичко, защо не те видях,
когато бях във твоята родина?
Тогава любовта ми щеше да е грях,
а сега е грях и половина.
Потапям устни в малката избистрена река,
която от очите ти чисти се стича
и святка с бисерната ти душа,
за да стопли с ласка мъченика,
дето цял живот в решетки и в окови е чакал
някой просто да го навести...
Божичко, защо се появи отново?
Ако можеш – обикни ме! А Бог – ще ти прости.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
