22 нояб. 2012 г., 16:26

Закъсняла обич няма

1.2K 0 14

След шестдесет и няколко години

ме питаш ти какво е любовта:

„Анатема” - ще възразят мнозина -

„Това е лудостта на младостта”!

 

Тя, че е лудост, лудост е навярно,

без образ е,  пък  с хиляди лица,

не пита, изненадва ни коварно –

ловец на изоставени сърца.

 

Едни спохожда в късните години,

преследва други, даже след смъртта,

но ако някой с нея се размине,

ще бъде по-голямата беда.

 

 

Мираж, утеха  или скръб голяма –

не зная аз какво е любовта,

но знам, че закъсняла обич няма!

Повярвай, всекиму е нужна тя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...